Театър – Студио Персона и проект „БЯГАЩИ ОТ ВОЙНАТА“ с деца и преподаватели от Украйнския Образователен Център в София, който е част от дейностите на Фондация „Ситуационен Център Отворени Врати“
Ателие: театър и танц, музика, фото и кино, импро и плейбек театър, сетивен и форум театър, пластично ателие
Театър – Студио Персона и проект „БЯГАЩИ ОТ ВОЙНАТА“ с деца и техните родители и преподаватели от ДОМ2(Бившата белодробна болница) в гр. Пловдив/номеври 2022г.
Ателие: импро и плейбек театър, пластично ателие, индивидуални интервюта
Театър – Студио Персона и проект „Бягащи от войната“ представят докуметланите филми “ Мирон..“ и „Буня“ – лични истории на бягащите от войната украински жени и деца във Варна и Бургас на 21 и 22 декември 2023г. „МИРОН И НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО” „Четиригодишният Мирон е тих наблюдател на последиците за семейството си от войната в Украйна. Той и част от семейството му пребивават във временна квартира в София, но трябва да я освободят до март. Тогава става точно една година откакто са напуснали дома си в Харков. Въпреки неясното бъдеще Света, майката на Мирон, не губи надежда, че дотогава войната може да приключи и да се приберат у дома.“ с участието на:Мирон, Света, Людмила, Ника, Диана, Павел, Марина Кирова и др.; режисьор и оператор: Христо Симеонов сценарий: Христо Симеонов, Василия Дребова музика: Drakensson, James Longley; монтаж: Христо Симеонов „БУНЯ“ е документален филм за личните истории на бягащите от войната украински жени и деца(настанени в Дом 2-Пловдив и почивните бази в Слънчев бряг и Златни пясъци), интервюирани от Кристина(студент в НБУ), която е притеснена от факта, че от няколко дни няма връзка с баба си(Буня- умалително на бабушка), която живее в ежедневно обстрелвания от руските войски Херсон. Режисьор: Галя Тодорова; оператори: Галя Тодорова и Христо Симеонов; монтаж: Галя Тодорова Идея: Антоената Петрова, Галя Тодорова, Христо Симоенов Преводач от руски и украински език: Кристина Каляка Филмите са реализирани с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма „ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ” и Театър – Студио Персона в партньорство с New Bulgarian University, Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria, Anna Blagoeva и STREAMER.BG
Театър – Студио Персона представя: проект „БЯГАЩИ ОТ ВОЙНАТА“ и спектакъла „Заслон“- 14.09.2023 в Творческа къща Grozarde/Grozarde-House of culture от 20.00ч.
Театрален проект и документален филм за бягащите от войната.
Авторски проект на Ованес Торосян, Ася Иванова, Диана Спасова, Юлияна Войкова – Найман, Антоанета Петрова, Илиян Парасков, Христо Симеонов, Галя Тодорова, Христо Хр. Симеонов, Светослав Николов; Кристиян Илиев;фото: Галя Тодорова
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, BulgariaНационален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма „ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ
ОРГАНИЗАЦИИ” и Театър – Студио ПерсонаТеатър – Студио Персона в партньорство с New Bulgarian University, Анна Благоева и STREAMER.BG
Театър Студио Персона и „Фестивал в куфар“ в град Свиленград представя „Дневникът на един луд“ по Н.В. Гогол; реж. Валентин Ганев на 23 септември 2023г. Театър под звездите и в близост до река Марица- истинско предизвикателство.
Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria, New Bulgarian University и Театър – Студио Персона.
Театър – Студио Персона и Ателие Пластелин представят: проект „БЯГАЩИ ОТ ВОЙНАТА“ и СЕТИВЕН спектакъл „КЪЩА ОТ СПОМЕНИ“ с участието на учениците Поли, Марта, Маша, Лиана от Украинския Образователен Център в София, който е част от дейностите на Фондация „Ситуационен Център Отворени Врати“; студентите от НБУ – Департамент „Театър“– Денис Николов, Алекс Гочев, Ния Балчева и Кристина Каляка; Дамяна Велкова от НУИИ „Илия Петров“; Константин Димитров – ПГИИ „Проф. Николай Райнов“ с режисьор Светослав Николов, модератор Антоанета Петрова Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма „ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ и Театър – Студио Персона в партньорство с New Bulgarian University, Ателие „Пластелин“; Анна Благоева и STREAMER.BG
АСТ Фестивал за свободен театър 2023 се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България. Събитието се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на Общината. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по „ПРОГРАМА МОБИЛНОСТ” и Гьоте-институт София, в партньорство с Фондация „Човек с шапка
ТЕАТЪР – СТУДИО ПЕРСОНА и „ДЖОБЕН ФЕСТИВАЛ – ЕСЕН 2023“ на 05.11.2023 г.; 21:29 „БУНЯ“ – ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ ЗА БЯГАЩИТЕ ОТ ВОЙНАТА Театър – Студио Персона представя: проект „БЯГАЩИ ОТ ВОЙНАТА“ и документалния филм „БУНЯ” „БУНЯ“ е документален филм за личните истории на бягащите от войната украински жени и деца(настанени в Дом 2-Пловдив и почивните бази в Слънчев бряг и Златни пясъци), интервюирани от Кристина(студент в НБУ), която е притеснена от факта, че от няколко дни няма връзка с баба си(Буня- умалително на бабушка), която живее в ежедневно обстрелвания от руските войски Херсон. Режисьор: Галя Тодорова Оператори: Галя Тодорова и Христо Симеонов Монтаж: Галя Тодорова Идея: Антоанета Петрова, Галя Тодорова, Христо Симоенов Преводач от руски и украински език: Кристина Каляка плакат: Галя Тодорова, Христо Симеонов Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria, Bulgaria по програма „ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ” и Театър – Студио Персона в партньорство с New Bulgarian University, Национален студентски дом, Anna Blagoeva и STREAMER.BG „Бягащи от войната“ и филмът „Буня“ е авторски проект на Галя Тодорова, Кристина Каляка, Христо Симеонов, Евелин Парасков, Ели Кирилова, Милена Найденова, Ася Иванова, Кристиян Илиев, Калин Христов, Антоанета Петрова Специални благодарности на нашите украински приятели настанени в Белодробната болница в Пловдив -Дом2, Почивна база „Слънчев бряг“-Министерски съвет ;Сий Грейс & Камелот Резиденс ПВЦ „Железничар“, в комплекс Златни пясъци, както и на добровлците Наталка Елис и Ваня Добрева и Астериск Студио -TDB PLAY https://theatre-studio-persona.bg.live/2023/06/16/театър-студио-персона-представя-пр/
Театър – Студио Персона представя: проект „БЯГАЩИ ОТ ВОЙНАТА“ и документалния филм на Христо Симеонов „МИРОН И НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО”- 30.06.2023 г. /петък/; Голяма сцена; 20.30 – 21.00 ч. прожекция
„Четиригодишният Мирон е тих наблюдател на последиците за семейството си от войната в Украйна. Той и част от семейството му пребивават във временна квартира в София, но трябва
да я освободят до март. Тогава става точно една година откакто са напуснали дома си в Харков. Въпреки неясното бъдеще Света, майката на Мирон, не губи надежда, че дотогава
войната може да приключи и да се приберат у дома.“
С участието на:
Мирон, Света, Людмила, Ника, Диана, Павел, Марина Кирова и др.
Театър – Студио Персона представя: проект „БЯГАЩИ ОТ ВОЙНАТА“ и СЕТИВЕН спектакъл „КЪЩА ОТ СПОМЕНИ“ с участието на учениците Поли, Марта, Маша, Лиана от Украйнския Образователен Център в София, който е част от дейностите на Фондация „Ситуационен Център Отворени Врати“; студентите от НБУ – Департамент „Театър“– Денис Николов, Алекс Гочев, Ния Балчева, Елена Рангелова и Кристина Каляка; Дамяна Велкова от НУИИ „Илия Петров“; Константин Димитров – ПГИИ „Проф. Николай Райнов“ на 23.06.2023г. от 17.30ч. с режисьор Светослав Николов, модератор Антоанета Петрова в АТЕЛИЕ „ПЛАСТЕЛИН“. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма „ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ и Театър – Студио Персона в партньорство с New Bulgarian University, Ателие „Пластелин“; Анна Благоева и STREAMER.BG Специални благодарности на Явор Костов, Мартин Ноев, Ренета Иванова и Денца Гаджева от Ателие „Пластелин“
„Лека нощ, мамо“ от Марша Норман на театър-студио „Персона“, режисьор Възкресия Вихърова, музикална среда Илиян Парасков, участват Ася Иванова и Антоанета Петрова
Различното преживяване започна още с лутането в тъмното между пресечките на ул. „Веслец“ – нищо общо с познатия маршрут до някой столичен театър. Влязох в двор, изкачих се по стръмни стълби до жилището под покрива, където в две стаи се играеше представлението „Лека нощ, мамо“ с режисьор Възкресия Вихърова. Не крия, изпитвах притеснение – от близостта и светлината. В креслото в дневната седеше Антоанета Петрова – в ролята на Телма, майката, и плетеше. Малкото зрители бяха насядали до нея на канапето и около масата в кухнята. В началото не видях Ася Иванова – дъщерята Джеси, тя тършуваше в съседната стая.
Пиесата на американската писателка Марша Норман, наградена с Пулицър през 1983 г., е известна и у нас. Психологическа, поставя двата персонажа, майка и дъщеря, в гранична ситуация – час преди самоубийството Джеси съобщава на майка си за своето решение. Диалогът между двете постепенно разкрива причините за това решение. Неизвестната величина в случая е тъкмо реакцията на зрителя, попаднал в домашно, нетеатрално пространство и едновременно с това в „архетипна“ семейна ситуация, която неминуемо активира някакъв личен опит. Осветлението няма за угасне, всеки вижда очите на другите. Постепенно осъзнаваш, че не си въвлечен в семеен конфликт, ти като зрител си невидим, макар да обхващаш цялото пространство с поглед. Самото пространство се е превърнало в третия персонаж – този апартамент не е просто поредният салон, в който двете актриси играят. Макар че те сменят жилищата и при покана играят и в други градове. Тясното изолирано пространство, което двете героини обживяват, е тяхната кожа, която ги защитава от средата. По време на представлението следях колкото играта, толкова и моите собствени усещания. Такъв site specific проект на игра всеки път предлага на изпълнителите нови контексти, кара ги да конструират различни ситуации.
Действието се развива в рамките на една вечер, Джеси прави последни приготовления за времето, когато майка ѝ ще трябва да се грижи сама за себе си. И сякаш между другото пита къде е пистолетът на покойния ѝ баща. В разговора през битовите детайли започваме сякаш заедно с Телма да търсим причините за депресията на дъщеря ѝ, която макар че е преодоляла епилептичните си припадъци, няма сили да продължи и също като баща си иска да остане сама, в тишина. Проваленият брак, пропадналият син, загубата на бащата, епилепсията или животът с възрастна майка… Джеси отхвърля всички причини, заявявайки, че мотивите ѝ са лични. В хода на представлението изплуват затрупани под пластовете бит, непосилни за приемане и от двете героини истини. Табуто на болестта, за която не се говори, заради него Джеси израства самотна, невярваща в себе си, непригодна за каквато и да е дейност. Отношенията на нелюбов, съжаление и ревност. Фигурата на починалия баща и причините за проваления брак на дъщерята. Не, това не е педантично ровене в миналото, нещата не се изясняват докрай, а и няма смисъл, това са тайни, което едно семейство заключва в себе си. Някои моменти от действието са само изговорени, оставени на въображението на зрителя, което му помага да се дистанцира от толкова въвличащата ситуация.
В края на вечерта Телма разбира, че не е познавала детето си, тя като селска жена никога не е искала много и е била готова да живее с илюзии, да лъже себе си и другите. Постепенно осъзнава необратимия ход на нещата и се опитва, ако не да отложи, то поне да забави финала. В началото е иронична и невярваща, но отчаянието в нея започва да расте. Опитите ѝ да отложи края се сблъскват с тихата решителност на дъщерята. Правенето на семейния сладкиш е такъв опит за отлагане. Става пред очите на публиката в кухнята, а накрая тя е почерпена с него. До финала и гледната точка на зрителя се променя, майката вече не му изглежда егоистична старица с пронизителен глас. Разбира, че тя винаги е била до детето си в онези най-тежки моменти, които то не помни. Дългият разговор променя отношенията между двете, накрая дъщерята облича майка си в траурни дрехи и в този почти ритуален процес възрастната жена сякаш в транс приема решението, което никоя майка не би могла да приеме. После е достатъчно само едно по-силно затръшване на вратата, което прозвучава като изстрел.
